Накратко за Дария…
Казвам се Дария Ковачева – човек, който вярва, че училището е много повече от полусчупени чинове, графици, контролни и правилници. За мен училището е жив организъм — пулсиращото място, в което израстват характери, сблъскват се светове, оформят се ценности и се случват тихите чудеса, които никой не снима, но всеки човек носи в себе си цял живот. По професия и образование съм педагог, обучител и специалист по неформално образование, но преди всичко съм човек, който обича да разбира. Да разбира децата, учителите, емоциите, реакциите и онези „защо“-та, които често остават скрити под повърхността.
Началото…
Моят път започна не в университетът, а в коридорите на 157. Гиманзия с изучаване на чужд език „Сесар Вайехо“. Там направих първите си стъпки към лидерството – първо като ученик, после като член на Ученически съвет, след това като негов председател. Малко по-късно като ментор, посланик, обучител, а накрая и лидер. Бях от онези ученици, които не могат просто да седят и да чакат нещо да се случи. Винаги съм била човек, който иска да създава, да движи, да организира, да свързва хора. Водих доброволчески инициативи, включвах се в проекти и още тогава разбрах най-простата истина: истинската сила в образованието е във взаимоотношенията. Не в бележника, а в човека. Всичко това през 2021 г. ми донесе и отличие „Дете на годината“, но истинската награда беше усещането, че това, което правя, има смисъл…
През 2021 г. реших да дам научна рамка на всичко, което вече живееше в мен като мисия, и продължих обучнието си в бакалавърската специалност „Неформално образование“ към Факултета по педагогика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Тази специалност не просто ме „научи на педагогика“ — тя ми показа колко сложен, красив и пълен с нюанси е човешкият свят. Изучавах групова динамика, мотивация, емоции, психология на развитието, модели за учене, комуникация, работа със социални групи и много, много други… И колкото повече учех, толкова по-ясно ми ставаше едно: в образованието липсва не съдържание, а отношение. Липсва онова пространство, в което и учителят, и ученикът могат да бъдат хора. Тази убеденост ме движи и днес.
През 2025 г. получих отличието „Студент на годината“ в категория „Педагогически науки“. Това за мен беше повратен момент – не защото обичам сцената (напротив!), а защото осъзнах колко много работа ми предстои. Усещането беше едновременно чест и отговорност. Отговорност да продължа да правя образованието смислено, човешко и достъпно. Да показвам, че педагогиката може да бъде и наука, и изкуство, и призвание.
Обичам си работата…
TeachHelp Academy се роди от едно тихо, но болезнено осъзнаване: учителите дават всичко от себе си, но рядко получават подкрепа. Подкрепа не само административна, а емоционална, човешка, професионална. Гледах учители да се раздават до край, да бъдат психолози, социални работници, медиатори, мотиватори и все пак да чуват основно критики и „трябва“. И си казах — не, така повече не може. Затова създадох TeachHelp Academy като място, което да им даде въздух. Да им даде идеи. Да им даде ресурси. Да им даде общност. Да им напомни защо са започнали този път. Именно това е и философията на платформата: учителят е човек — и точно затова е ценен.
Моята педагогическа философия е проста, но основополагаща: в центъра на всичко стои човекът. Ученикът не е поведение, той е история. Той е вселена от чувства, страхове, мечти, емоции и неизказани неща. И ако не видим всичко това, ако не го разберем, няма значение колко добър ни е урокът — той няма да стигне до никого. Аз вярвам в тихата промяна — не в шумните реформи и лозунги, а в онзи момент, в който един ученик се осмелява да каже „имам нужда от помощ“. Или един учител си позволи да каже „изморен съм, но продължавам“. Именно тези моменти променят училището.
Днес работя с ученици, учители, училищни екипи, обучавам, пиша, координирам проекти, създавам методики и помагала. Всеки ден виждам различни истории, различни характери, различни съдби. И всеки ден си напомням, че работата ми няма срок на годност — тя продължава, докато има един ученик, който вярва малко повече в себе си, и един учител, който се чувства малко по-малко сам.
Моята мисия е ясна: да върна човека в центъра на образованието. Да поставя фокус върху вътрешния свят на учениците. Да дам инструменти на учителите. Да създам среда, в която педагозите не прегарят, а растат. Да показвам, че образованието не е система, а пътуване — и всеки има място в него.
Това е Дария. И пътят й тепърва започва. Ако има нещо, което я движи, това е вярата, че промяната идва от хората — от тихите, упоритите, постоянните. И тя е точно такава.
TeachHelp Academy е моят начин да кажа:
„Да, училището може да бъде различно. И промяната започва тихо — с един разговор, с една усмивка, с един човек, който вярва.„
TeachHelp Academy 